В „Патриарси и пророци“, стр. 34, пар. 1 се казва:
„Христос - Словото, единородният на Бога, беше едно с вечния Баща - едно по естество, по характер, по намерение, единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога.“ ... Какво се случи с третия? Защо той не можеше да участва? Ще повторя нещо, което видях във видео на пастор, който се опитваше да обясни това. Надявам се, че е много ясно, че не вярвам на онова, което се опитваше да обясни. Ясно е, нали? Искам само да изясня това. Но го повтарям, защото можем да видим нелепостта на това накъде отиват нещата в опит да се даде обяснение. Той каза, че Бог знаел, че Луцифер щял да завиди на Исус, затова не разкрил на Луцифер Бог Свети Дух, за да не завиди и на Бог Свети Дух. Ето как се опита той да обясни „Патриарси и пророци“.
„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небетоот Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си“ (Откровение 21:1, 2).
Откровение 4:1: „След това видех, и ето врата отворени на небето; и първият глас що чух беше като глас от тръба, която ми говореше и казваше: ВЪЗЛЕЗ тука, и ще ти покажа което требва да стане след това“ (Цариградски).
„Свидетелства за църквата“:
„Ако някой от нас бъде накрая спасен, това ще стане като се държи за Исус както за пръчките на стълба. За вярващия Христос е направен мъдрост,правда, освещение и изкупление. Нека никой не си представя, че е лесно нещо да се победи неприятелят и че може да бъде отнесен нагоре към едно нетленно съкровище без усилие от негова страна.
Погледнеш ли назад, ще се зашеметиш; а престанеш ли да се държиш, ще загинеш. Малцина оценяват важността на това постоянно да се стараем да победим“ (Свидетелство 33, стр. 67, пар. 2).
"Движението за налагане на неделята сега си проправя път в тъмнината. Водачите скриват истинските цели и мотиви на папското върховенствонад света. Мнозина, които се присъединяват към това движение не разбират накъде ги носи скритото течение. Водачите изглеждат умерени и истински християни, но когато това движение заговори, то ще открие истинския си дух: духа на змея (Откровение 13 гл.)
"Ривю енд Хералд", 24 декември 1889 г.
„Свидетелства“, том 9:
„В особен смисъл адвентистите от седмия ден са поставени в света като стражи и носители на светлина. На тях е поверено последното предупреждение към един погиващ свят. Те биват осветени от чудна светлина, излъчвана от Божието слово. На тях е дадено дело от най-тържествена важност – прогласяването на първата, втората и третата ангелска вест. Няма друго дело, което да е с толкова голямо значение. Те не бива да допускат нищо друго да поглъща вниманието им. Най-тържествените истини, поверявани някога на смъртни, са дадени на нас, за да ги прогласим на света. Прогласяването на тези истини трябва да бъде нашето дело.“
„И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.
И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.
И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори“ (Битие 1:6-8).
"И С Т О Р И Я Т А НА П Р О Р О К А О Т П А Т М О С" от Стивън Хаскел
„Блажен онзи, който прочита пред другите и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него, защото времето е близо“ (Откр. 1:3).
"Характерът ни се проявява в момент на криза. Внезапно смущение, изпитание или изкушение хвърлят душата в страх и смъртна опасност. В такъв момент небето и светът виждат дали доверието и връзката ни с Бога са устойчиви. Голямото и последно изпитание на тези, които държат истината, ще стане в края на благодатното време. Тогава обаче ще е твърде късно да се помогне на духовните нужди и да се гради устойчив и свят характер. Нашето послушание ще бъде тежко изпитано!