„Защото Бог (Бог, Който е един и в същото време трима) толкова възлюби света, че даде Своя Син,“ даде Го, за да умре (макар че Той не можеше наистина да умре), „даде Своя Единороден Син (Който не беше наистина Негов роден Син), така че ни един, който вярва в Него (т.е. нито един, който вярва, че Той е Божият Син и че е умрял, въпреки че не е наистина Божий Син и не е наистина умрял, никой, който вярва в тези неща, но които не са верни), да не погине, но да има вечен живот...“
"Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му. Ден на ден блика слово и нощ на нощ изявява знание - без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. “ (Псалм 19).
Госпожа Уайт прави пряка връзка между притчата за десетте девици и Третата ангелска вест.
„Често бивам насочвана към притчата за десетте девици, пет от които бяха разумни, а пет – неразумни. Тази притча се е изпълнила и предстои да се изпълни до последната буква понеже има специално приложение за това време и, подобно на Третата ангелска вест, е изпълнена и ще продължава да бъде настояща истина до приключването на времето“ („Ривю & Хералд“, 19 август 1890 г.).
„Копнежът на вековете“, стр. 827, като се цитира направо от Йоан 20:22:
„И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.“
Казва ни се: „Христос им вдъхна от Своя Дух...
Даряването на Духа е [какво?] даряване на Христовия живот“ (стр. 805).
Ръсел Холт, в курсова работа за университета „Андрюс“, написана за проф. Мървин Максуел, е направил изследване на развитието на доктрината за Триединството в Църквата на адвентистите от седмия ден и за това как то се превърнало в доктрина, приета от църквата. Той го разглежда от положителна гледна точка. С други думи, счита за добро това, че промяната се състояла. Но в това изследване има някои неща, които бих желал да спомена. Той пише:
„Проучване на други адвентни писатели през тези години разкрива, че до един те отхвърляли Триединството...“ („Доктрината за Триединството в Църквата на адвентистите от седмия ден: отхвърлянето и нейното приемане“, стр. 6).
„И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така“ (Битие 1:14, 15).
Ръсел Холт, в курсова работа за университета „Андрюс“, написана за проф. Мървин Максуел, е направил изследване на развитието на доктрината за Триединството в Църквата на адвентистите от седмия ден и за това как то се превърнало в доктрина, приета от църквата. Той го разглежда от положителна гледна точка. С други думи, счита за добро това, че промяната се състояла. Но в това изследване има някои неща, които бих желал да спомена. Той пише:
„Проучване на други адвентни писатели през тези години разкрива, че до един те отхвърляли Триединството...“ („Доктрината за Триединството в Църквата на адвентистите от седмия ден: отхвърлянето и нейното приемане“, стр. 6).
„Докато Исус служи в горното светилище, Той чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята. Той е отнет от плътските очи, но Неговото обещание, дадено на раздяла, се изпълнява: „И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20). Докато поверява Своята власт на по-долни свещеници, Неговото укрепващо присъствие е още с църквата Му“ („Копнежът на вековете“, стр. 166).